Методика за оценка на корупционния риск в


с. 1





МЕТОДИКА ЗА ОЦЕНКА НА КОРУПЦИОННИЯ РИСК В
БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУТ ПО МЕТРОЛОГИЯ

І. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1 (1) Методиката има за цел:

1. Да подпомогне работата на Инспектората за осъществяването на функциите му за административен контрол по смисъла на чл. 46 от Закона за администрацията при оценката, превенцията и ограничаването на корупционния риск;

2. Да определи индикаторите за корупционен риск и методите за оценка на корупционния риск при и по повод на изпълнението на служебни или трудови задължения от служителите в администрацията на института;

3. Да подпомогне изграждането на ефективна вътрешна система за мониторинг и управление на корупционния риск.



  1. Корупционен риск по смисъла на тази методика е вероятността от създаване/настъпване на условия, които могат да доведат до корупционни практики.

  2. Корупционна практика по смисъла на тази методика е злоупотребата със служебно положение с цел лично облагодетелстване.

Чл. 2 Методиката за оценка на корупционния риск отчита спецификата на дейността на БИМ, чиято политика е в съответствие с националните интереси да се защитава живота и здравето на хората и околната среда от вредни въздействия, както и имуществотото на физическите и юридически лица от неблагоприятни последици, които могат да настъпят вследствие на неверни резултати от измерванията, уредени в Закона за измерванията и подзаконовите му актове.
ІІ. ИНДИКАТОРИ ЗА КОРУПЦИОНЕН РИСК
Чл. 3 (1) Индикаторите за корупционен риск, които ще се проследяват в администрацията на БИМ:



  • Видове нарушения по прилагането на Системата за финансово управление и контрол

  • Брой сигнали, свързани с корупционни практики, по Етичния кодекс на лицата, заемащи висши длъжности в изпълнителната власт, Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и Хартата на клиента в БИМ

  • Иноформационната политика – брой пропуски да се публикуват незабавно промени в нормативна уредба и вътрешните правила на БИМ на сайта на института

  • Брой инициирани проверки за конфликт на интереси от органа по назначаването, други служители от института, граждани, неправителствени организации и други

  • Брой направени промени в системата за допълнително материално стимулиране на служителите

  • Брой държавни служители – собственици на частни фирми, които не нарушават разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Закона за държавния служител, но имат потенциал за конфликт на интереси и корупционни практики, поради сродна с института частна дейност

  • Брой командировки в чужбина на едни и същи служители, за които могат да бъдат изпращани и други компетентни служители от института

  • Брой обществени поръчки по ЗОП и НВМОП, по които са установени нарушения на законовата и подзаконова уредба

  • Брой неправомерно сключени договори по обществените поръчки, които се отклоняват от предварителните условия

  • Брой неправомерно сключени анекси към договори по обществените поръчки

  • Брой отменени от Върховния административен съд решения на Председателя на БИМ при обжалвания от заинтересованите страни на процедури по ЗОП

  • Брой сигнали по Закона за държавната собственост, след проведени търгове за отдаване на имоти под наем, по които се установяват нарушения

  • Брой услуги, за които таксите по Тарифата на БИМ се събират на мястото на извършваните проверки от служителите – например за везни, игрални автомати и др. и има сигнали за това

  • Брой услуги, задължителни за потребителите по Закона за измерванията, за които БИМ няма техническа и финансова обезпеченост по бюджета и има сигнали за това

(2) Обективни условия, които могат да доведат до корупционен риск, при отчитане на въведените индикатори:

1. Непълна и неясна правна уредба;

2. Честа и необоснована промяна в нормативните актове;

3. Отсъствие на вътрешни правила и процедури;

4. Отсъствие на публичност при предоставяне на административни услуги за потребителите.

(3) Субективни условия, които могат да доведат до корупционен риск, при отчитане на въведените индикатори:

1. Непознаване на нормативните актове, свързани с дейността на БИМ;

2. Неетични взаимоотношения в административните структури;

3. Изпадане в критична ситуация – остър недостиг на средства за извършване на командировки или други необходими дейности;

4. Непознаване на действащите в администрацията вътрешни актове, правила и процедури.


  1. Вътрешни условия, които могат да доведат до корупционен риск, при отчитане на въведените индикатори:

1. Неправилна организация на работата:

1.1. Отсъствие на стратегическо, средносрочно и краткосрочно планиране или нецелесъобразно планиране;

1.2. Отсъствие или неправилно организирана система за възлагане/отчитане на изпълнението на задълженията и задачите;

1.3. Нарушаване на принципите за кариерното развитие и за справедливото възнаграждение на служителите.



2. Недостатъчен административен капацитет:

2.1 Честа и необоснована промяна в управленския персонал и/или преструктуриране на администрацията;

2.2. Сложна организация на дейността, тежки процедури за контрол;

2.3. Непълна информираност на проверяващите служители, относно спецификата на проверяваната структура;

2.4. Недостатъчни човешки ресурси - за изпълнителски и/или контролни функции;

2.5. Недостатъчна техническа обезпеченост.



3. Отсъствие на ефективен контрол (вътрешен и външен):

3.1. Ограничени възможности или отсъствие на такива за получаване на сигнали от заинтересовани лица;

3.2. Недостатъчен административен капацитет за осъществяване на контрол;

3.3. Неравномерно разпределяне на задачите между служителите;

3.4. Необосновани решения.

4. Отсъствие на прозрачност в действията:

4.1. Непроучване на обществения интерес и на потребностите, налагащи по-голяма прозрачност в действията на администрацията;

4.2. Липса на обратна информация за резултатите от служебната дейност, вътре и извън администрацията;

4.3. Отсъствие на система за периодично информиране на обществеността чрез електронната страница или по друг подходящ начин;



  1. Външни условия, които могат да доведат до корупционен риск в БИМ са свързани с чести изменения в действащата правна уредба, резки промени в икономическото и социалното положение, наличие на бюджетни ограничения и др. Външните условия не са обект на анализ при оценка на корупционния риск.


ІІІ. МЕТОДИ ЗА ОЦЕНКА НА КОРУПЦИОННИЯ РИСК
Чл. 4 (1) Ръководителят на Инспектората планира в годишния план извършването на оценка на корупционния риск в отделни административни звена на института.

(2) Обща оценка за корупционния риск в БИМ се извършва най-малко веднъж на две години.

(3) Оценка за корупционния риск в отделните административни звена се извършва по преценка на ръководителя на Инспектората.

Чл. 5 (1) Корупционният риск може да бъде оценен, като „висок”, „среден” и „нисък”.

(2) Корупционният риск се оценява, като „висок” при наличие на условия, пораждащи повече от половината от индикаторите по Раздел ІІ.

(3) Корупционният риск се оценява, като „среден” при наличие на условия, пораждащи повече от една трета от индикаторите по Раздел ІІ.

(4) Корупционният риск се оценява, като „нисък” при наличие на условия, пораждащи по-малко от една трета от индикаторите по Раздел ІІ.

Чл. 6 (1) Оценката се извършва от комисия от инспектори въз основа на заповед на Председателя на БИМ.

(2) Проверяващите инспектори подготвят мотивиран доклад за извършената оценка, в който се съдържат следните раздели:

1. Обективни и безпристрастни констатации на състоянието на всички индикатори за корупционен риск;

2. Обективен и безпристрастен анализ на състоянието;

3. Обективна и безпристрастна оценка на корупционния риск;

4. Предложения за предприемане на действия за управление/ограничаване на корупционния риск.

(3) По преценка на инспекторите, в хода на оценяването, може да се използва и механизмът за самооценка, като служителите от оценяваното звено попълват анкетна карта за самооценка на корупционния риск, по образец съгласно приложението.
ІV. МЕРКИ ЗА ОГРАНИЧАВАНЕ НА КОРУПЦИОННИЯ РИСК
Чл. 7 (1) В съответствие с извършената оценка на корупционния риск, Инспекторатът определя механизъм, по който рискът да бъде управляван.

(2) Управлението на риска включва своевременно откриване, противодействие и адекватни мерки, които следва да се прилагат, за да се ограничи/намали корупционният риск, процедурата за тяхното прилагане, мониторинг и отчитане на резултатите.

(3) Мерките за управление на риска се утвърждават от Председателя на БИМ.

V. МОНИТОРИНГ И ПРЕВЕНЦИЯ
Чл. 8 Инспекторатът създава система за наблюдение и анализ на състоянието на корупционния риск в администрацията, като планира и провежда мерки, насочени към превантивна дейност.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. Методиката за оценка на корупционния риск е разработена на основание чл. 46, ал. 4, т. 2 от Закона за администрацията (нова, ДВ, бр. 24/2010 г.), във връзка със заповед № Р-15/31.01.2011 г. на министър-председателя и утвърдена от Председателя на БИМ със заповед № ……….……… 2011 г.


Приложение към чл. 6, ал. 3


Анкетна карта

за самооценка на корупционния риск
анкетиран: ……………………………….

администрация към …………………….

длъжност: ……………………………….

дирекция ………………………………..

отдел …………………………………….

сл. телефон: …………………………….








Въпрос

Отговор

Необходими мерки/действия

да

не

не знам

1. Разработена ли е функционална характеристика, съответстваща на устройствения правилник и нормативните актове, регламентиращи функциите и задачите на дирекцията, в която работите?














2. Актуализират ли са длъжностните характеристики в съответствие с промяната в правната рамка и с актуалната функционална характеристика?














3. Следите ли промените в нормативните актове, регламентиращи функциите на вашето ведомство?














4. Дирекцията планира ли дейността си (имате ли стратегически, годишен, оперативен план)?














5. Запознат ли сте със стратегическите документи за дейността на вашето ведомство?















6. Има ли изградена система за възлагане на задачите и за отчитане на изпълнението им?














7. Известни ли са ви индикаторати/критериите, за изпълнение на целите и задачите?














8. Дирекцията ви има ли утвърдени Вътрешни правила за организация на дейността?














9. Има ли изградена система за вътрешен контрол за изпълнението – сроков и по същество?














10. Има ли механизъм за периодично запознаване със стратегически документи, промени в правната уредба, управленски заповеди и др.?














11. Извършвани ли са проверки от специализирани вътрешни и външни контролни органи (инспекторат, вътрешен одитор, Сметна палата, АДФИ)?














12. Има ли система за изпълнението на препоръките, дадени от контролните органи?














13. Има ли правила във ведомството за постоянна връзка с гражданите и гражданските организации?













14. Предоставя ли вашата дирекция административни услуги?














15. Ако отговорът на предходния въпрос е „да” моля отговорете има ли изградена система за публичност, законосъобразност, равнопоставеност, достъпност, предвидимост при предоставяне на услугите?














16. Постъпвали ли са сигнали през предходната година за корупция и конфликт на интереси срещу служители във вашата дирекция?














17. Има ли образувани дисциплинарни производства за нарушение на служебните задължения, в т.ч. и за корупционни прояви срещу служители от вашата дирекция?















18. Спазвате ли срока за подаване на декларация по чл. 29 от ЗДСл.?














19. Спазвате ли срока за подаване на декларациите по чл. 12 от ЗПУКИ?














20. Приемате ли подаръци от граждани и организации при и по повод изпълнение на служебните ви задължения?














21. Ако отговорът по предходния въпрос е „да” обявявате ли получените подаръци пред директора и колегите си?














22. Познавате ли и спазвате ли разпоредбите на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация?





























Публични /фискални/ финанси

Финансите се разглеждат в две сфери във фискална и нефискална. Нефискалната сфера засяга недържавните финансови взаимоотношения, които се отнасят за частни фирми, банки, застрахователни компании, организации с идеална цел и др. Фискалните финанси разглеждат приходите и разходите на държавата, на държавния фиск /бюджет, трезор, съкровище/ и на автономните публичноправни субекти, обхващат финансиране при нужда на отрицателно салдо между входящи и изходящи потоци или при положително салдо съответно финансиране. Има разлика между финанси на публичния сектор и фискални /публични/ финанси. Финансите на публичния сектор разглеждат функционирането на централната банка, държавните банки и другите държавни фирми.

Съвременния икономист Милтън Фридмън определя два основни модела на публична /фискална/ сфера: англосаксонска и континентален. Англосаксонският е модел на по-ограничена намеса на държавата в икономиката /Англия, САЩ/. Континенталния по-голяма намеса на държавата в икономиката /Германия, Франция/. При първия модел държавата участва в разпределението на брутния вътрешен продукт с 50% /40% бюджетни разходи и 10% влияние на държавната регулация/. При втория модел държавата участва в разпределението на брутния вътрешен продукт с 60% /50% бюджетни разходи и 10% влияние на държавната регулация/. Прието е че преразпределянето на държавата с над 40% означава, че тя принадлежи към континенталния модел, а под 40% - към англосаксонския модел. От създаване на държавите, съществуват и начините на присвояване на част от обществения продукт от самата държавна власт, което се осъществява чрез данъците и други форми. През робовладелския строй присвоения продукт е бил продукт в трудова форма. /принудителен робски труд/. През феодалния строй присвоения продукт е бил принудителен и най-вече в натурална форма и по-рядко в парична форма. В съвременния свят е изключително в парична форма. Целта на използване на придобития обществен продукт в различните епохи е била различна. В робовладелския и феодалния строй средствата са отивали не само за войската, съдебната и държавната власт, но и за лично облагодетелстване на властимащите. Съвременната концепция за фискалната сфера е, че дейността на държавата е производство на публични блага /обществен ред, сигурност, правосъдие, защита и др./. Тази концепция се доближава до тази на Жан Жак Русо, според който държавата е обществена личност и защитава обществения интерес.

Принципи на съвременните публични /фискални/ финанси

Първи принцип Демократичност и зачитането на правата на личността.

Втори принцип Законова основа, целяща предотвратяването на личния произвол и безотговорност., както при приходите, така и при разходите.

Трети принцип Прозрачност предотвратяване на злоупотреба и разпиляване на публичните пари. Държавните приходи и разходи трябва да са максимално целесъобразни, икономически и социално оправдани, съазмерни, справедливи и разумни




с. 1

скачать файл