Българското горско стопанство претърпя сериозни промени след 1990


с. 1



Управленски проект на БСП „Гори”
1.Състояние на горското стопанство
Българското горско стопанство претърпя сериозни промени след 1990 г..Политическите, правните и институционални промени оказаха дълбоко въздействие върху структурата на собствеността на земите и горите от горския фонд и тяхното стопанисване.

След 1997 г. беше принизен статута на горското ведомство ,чрез включването му в структурата на Министерството на земеделието и аграрната реформа и лиши горските стопанства от правото на стопанска дейност. Създадоха сериозни затруднения за устойчиво стопанисване на горите.

След 2001 г са положени много усилия за стабилизиране на сектора, отстраняване на някой негативни практики и цялостно подобряване на състоянието на българските гори. Проведени са редица промени в правната и нормативна уредба, регламентиращи управлението на горския сектор. Приети са Национална стратегия за устойчиво развитие на горския сектор 2003 – 2013 г. През 2007 г. беше създадена Държавна агенция по горите, с което държавното управление на горите беше предоставено на независима агенция, подчинена на Министерския съвет. Създаден беше Национален фондБългарска гора”, който още през първата година акумулира над 11 милиона лева и даде възможност да се финансират десетки проекти за създаване на нови гори и възстановяване на горската растителност върху опожарени горски територии. Значително беше увеличена средната работна заплата на работещите в горския сектор.

Независимо от постигнатите положителни резултати и констатациите на експерти от Световната банка участвали в проучването на горския сектор, според които въпреки слабостите в общата рамка, повечето специалисти са на мнение, че основите на политиката, основополагащи за управлението на сектора способстват за развитието на икономически жизнеспособен горски сектор въз основа на принципите на многофункционалността и устойчивото управление на горите”, веднага след поемането на управлението от правителството на ГЕРБ бяха приети законодателни промени, които не предвещават нищо добро за развитието на горското стопанство. Статутът на горското ведомство беше принизен до нивото на Изпълнителна агенция в структурата на Министерството на земеделието и храните. Закрит беше Национален фонд „ Българска гора”. Проведена беше чистка на кадрите, участващи в управлението на сектора. Уволнени са 13 от общо 16 директори на Регионални дирекции на горите. Уволнени са над 90 % от директорите на горски и ловни стопанства. Вместо желаната от цялата лесовъдска колегия деполитизация на кадрите участващи в управлението на горския сектор, много добри специалисти са уволнени и на тяхно място в много случаи се назначават лица участвали в декапитализирането на горския сектор или такива, които декларират преданост и подчинение на управляващата в момента политическа партия.

Безспорно е нужна реформа в горския сектор за подобряване на неговата работа и ефективно опазване и управление, тъй като е общо мнението, че незаконната сеч измести направените замени като основен проблем за българската гора (незаконната сеч е 1 млн. куб. м, а външни наблюдатели посочват цифрата от близо 1,5 млн. куб. м.). В момента тя се осъществява самоцелно ,като преструктурира целия горски сектор и държавната горска администрация в България. Тази реформа поставя под въпрос устойчивото управление на горските ресурси и възможността на държавната горска администрация да управлява горския сектор на всички нива, включително и капацитета на горските институции в прилагането на регламенти, закони и наредби, които улесняват устойчивото стопанисване на горите.

Приетият нов Закон за горите, който е в сила от април 2011 г. има много слабости и обрича българското горско стопанство на екстензивно развитие и упадък. Прокрадват се и редица опасни идеи, които застрашават защитената българска природа:

- Създават се нови предприятия без необходимия икономически анализ , финансова обезпеченост и оценка на риска за българската гора;

- Законът влиза в сила, а необходимите подзаконови документи за управление на сектора липсват;

- Съществува реална опасност приоритетите на търговската дейност да подкопаят екологичната устойчивост на българските гори и да доведат до загуба на биологично разнообразие;

- Не е осигурено адекватно бюджетно финансиране за залесяване, строеж и поддържане на горската инфраструктура, борба с ерозията, отглеждане на младите горски насаждения, противопожарни и други неотложни дейности;



- Създава се още един начин за застрояване на защитените природни територии и зони чрез разпоредбата за застрояване на горските територии без промяна на предназначението за лифтове, влекове и съоръжения за ветрогенератори и фотоволтаици (чл. 53, т.т. 3 и 5). Така се поощрява строителство, което не е свързано с дейности, присъщи за управлението на горските територии.

- Въвежда се възможността за продажба на имоти държавна собственост, които попадат в защитените територии. През последните 75 години българската държава многократно е изкупувала частни земи, за да защитава природата в тях, но нито веднъж не се е случвало да продава защитена природа. Това предложение е огромна крачка назад в политиката на ГЕРБ и противоречи на предизборните обещания за пресичане на ограбването на държавата.

- Създава се опасна тенденция изпълнението на плановете за управление на защитените територии да се прехвърля от администрациите на природните паркове към държавните горски предприятия, а контролът на дейностите – към регионалните дирекции по горите. Това напълно ще спре изпълнението на плановете за управление в земеделските земи и горските територии частна и общинска собственост. До момента няма информация дори едно държавно горско или ловно стопанство да е изпълнило каквато и да е било част от приети планове за управление на защитени територии.

- Създават се възможности за ограничаване достъпа на граждани в гори и защитени територии по искане на частни лица, които извършват дейности в държавните гори.

2. Нашите приоритети:

Горите на България са част от нашето национално богатство и тяхното устойчиво стопанисване е от огромно значение за развитието на българското общество. Ние сме за управление, което осигурява баланс между икономическите, екологичните и социалните функции на горите и запазване на биологичното разнообразие в горските екосистеми. Тези цели могат да бъдат постигнати чрез формулиране на ясна политика, законодателство и планиране за реализиране на Националната стратегия за устойчиво развитие на горските ресурси, обогатена и адаптирана към съвременните условия, очакваните глобални промени в климата и решенията на международните организации в областта на горското стопанство.

1. Разработване и приемане на Национална стратегия за развитие на горското стопанство след широко обсъждане с всички заинтересовани страни. Условията налагат да се приемат нови решения за създаване ефективна многоцелева система за управление на горите и горската промишленост. Същевременно сме поели ангажименти по редица важни международни споразумения, които ни изправят пред нови предизвикателства. За да може да се отговори на всичко това е необходимо да се разработи и формулира нова Национална стратегия за развитие на горското стопанство

2. Екологосъобразно стопанисване на горите.

3. Икономическо стабилизиране на сектора

Предложения за решения


1.1. Сертифициране на горите

1.2. Изграждане на нормативна уредба за защита на работещи в системата.

1.3. Създаване на оптимални условия за използване на дървопроизводствения потенциал на горите. Високо ниво на техническа обезпеченост, развитие на пътната мрежа, баланс между търсенето и предлагането и повишаване на квалификацията на участващите в дърводобива ще създават необходимите решения за неговото пълноценно използване.

1.4. Ефикасно използване на недървесния потенциал на горите (дивеч, риба, гъби, лечебни растения и горски плодове). Въпреки добрите позиции на световния пазар на практика все още се подценяват възможностите му за повишаване за сметка на развитието на :производството на култивирани,лечебни,ароматни и маслодайни растения, на етерични масла от иглолистна кора и растителни дъбилни вещества.

1.5. Използването на горите , като източник на социални ползи. Устойчивото управление на горите и опазването на биоразнообразието създава допълнителни възможности за поддържане атрактивността на селските райони и развитието на редица дейности, създаващи заетост, чиито потенциал все още не е използван пълноценно .

1.6. Управление на горите в съответствие с Резолюцията на Съвета на ЕС по Горската стратегия за Европейския съюз и Горския план за действие на ЕС

1.7. Развитие на фундаменталните и приложни научни изследвания. Осигуряване на финансирането за научни проучвания с цел адаптиране на горите и тяхното стопанисване към климатичните промени .

1.8. Осигуряване на прозрачно управление на горите

1.9. Подобряване на защитата на горите и изграждане на системи за регистриране, отчитане и анализ на горски пожари .Глобалните изменения в климата доведоха до влошаване на растежните условия и здравословното състояние на горите особено в ниските райони,което води до необходимост да се повиши устойчивостта и адаптационната им способност към климатичните промени и антропогенни натовaрвания.

2.1. Подпомагане на естествените възобновителни процеси.

2.2. Залесяване и създаване на противоерозионни съоръжения на изоставени и деградирали земи.

3.1. Нов закон.

3.2. Създаване на самостоятелно горско ведомство

3.3. Развитие и усъвършенстване на горската инфраструктура. Приоритет са най-вече горските пътища. Увеличаване на тяхната гъстота съществено ще подобри използването на дървопроизводствения потенциал на горите и по пълноценно като туристическа дестинация.

3.4. Привличане на средства от Европейски международни фондове, програми и проекти

3.5. Популяризиране на българската гора и природа на международния туристически пазар като атрактивна дестинация за екотуризъм.Българските гори имат висок потенциал за развитие на туризма.Освен традиционните форми, бавно си пробиват път и други като,екологичен и селски. От съществено значение за развитие и усвояване на туристическия потенциал е увеличаване на рекламата и значително подобряване на прилежащата инфраструктура.

3.6. Подобряване на дългосрочната конкурентоспособност.

(Приет с решение на НС на БСП



от 14 януари 2012 г.)


с. 1

скачать файл