1 Повърхностните пукнатини по настилката се затварят с разредена


с. 1


Приложение № 1

към чл. 8, ал. 3


Технически изисквания, норми и правила, организация и технология на работите по превантивното поддържане на пътищата
1. Затваряне на повърхностни пукнатини по настилката

1.1. Повърхностните пукнатини по настилката се затварят с разредена битумна емулсия, асфалтови пасти и други подходящи материали, разработени на базата на термомодифицирани битуми.

1.2. Ремонтните работи се извършват при сухо време и температура на въздуха над 5 0С на сянка и включват следните технологични процеси:

1.2.1. изчистване на повърхността на настилката от несвързани и слабосвързани каменни зърна, кал, прах и други замърсявания;

1.2.2. полагане на равномерни студени или горещи материали в зависимост от текстурата на покритието в количество 0,45 ÷ 0,70 kg/m2; за осигуряване на по-добро проникване свързващите продукти може да се полагат на един или два пласта;

1.2.3. след полагане на свързващите вещества движението се спира за около 4 часа, а когато това не е възможно, скоростта се ограничава до 30 km/h, като участъкът се сигнализира за опасност от хлъзгане;

1.2.4. използваните строителни продукти са в съответствие с изискванията на БДС EN 14188-1 „Материали за запълване и уплътняване на фуги. Част 1: Изисквания за горещо полагани материали за уплътняване”, БДС EN 14188-2 „Материали за запълване и уплътняване на фуги. Част 2: Изисквания за студено полагани материали за уплътняване” и БДС EN 13808 „Битуми и битумни свързващи вещества. Рамка за специфициране на катионни битумни емулсии”.

2. Повърхностни обработки върху трошенокаменни и асфалтови настилки

2.1. В зависимост от интензивността на движението и състоянието на настилката повърхностните обработки могат да бъдат единични и двойни. Единичната повърхностна обработка включва еднократно полагане на свързващо вещество (най-често битумна емулсия) и на каменни фракции.

2.2. Повърхностните обработки се извършват при температура на въздуха не по-ниска от 50 С на сянка и при сухо време.

2.3. Технологията включва следните процеси и тяхната последователност:

2.3.1. отстраняване на разрушеното покритие и почистване от несвързани и слабосвързани зърна, кал, прах и други замърсявания;

2.3.2. полагане на битумна емулсия в количество 0,45 ÷ 0,70 kg/m2;

2.3.3. разстилане на каменна фракция върху битумната емулсия;

2.3.4. валиране с пневматичен или с лек стоманобандажен валяк;

2.3.5. изборът на изискванията към използваните строителни продукти и материали се определя в съответствие с действащите технически спецификации, като разходните норми се определят от възложителя;

2.3.6. допуска се при използване на битумна емулсия за свързващо вещество полагането й да се извършва върху влажна повърхност на пътната настилка и да се използват влажни каменни фракции;

2.3.7. равномерното разстилане на каменната фракция трябва да приключи не по-късно от началото на разпадане на емулсията; показател на разпадане на емулсията е промяната на цвета й от кафяв в черен и пълно изсушаване на повърхността на разстланите каменни фракции от отделената от емулсията вода;

2.3.8. при остри криви и надлъжни наклони, по-големи от 5 %, с оглед недопускане стичане на емулсията, полагането на битумната емулсия при единична повърхностна обработка или при първото полагане на двойна повърхностна обработка се извършва на два пъти: първия път – 30 % от разходната норма, а втория –70 %;

2.3.9. всеки пласт разстлана фракция се валира с пневматичен валяк с 4 до 6 преминавания в точка, като валирането започва веднага след разстилането на фракцията;

2.3.10. движението на моторни превозни средства в участъка се пуска след завършване на валирането на последния разстлан пласт, но не преди да се е разпаднала емулсията, като скоростта на превозните средства се ограничава до 40 km/h за първите 2 - 3 дни;

2.3.11. след повърхностната обработка на настилката свободният каменен материал се събира на банкета и се извозва в срок не по-дълъг от 14 дни;

2.3.12. предишни повърхностни обработки се подновяват със същия размер каменна фракция, с която са изпълнени, като се допуска повърхностни обработки, приготвени с фракция 16 ÷ 20 mm, да се заменят с фракция 12 ÷ 16 mm с оглед предотвратяване стичането на емулсията;

2.3.13. полагането на тънко асфалтово покритие тип „слъри сийл” върху повърхността на настилката се извършва при температура на въздуха не по-ниска от 5 0С на сянка и при сухо време.

3. Полагане на нов износващ пласт на покритието (пренастилане)

3.1. Пренастилането на трошенокаменните настилки включва възстановяване на износващия се слой и цялостно подравняване на напречния профил с добавяне на нов материал в количество до 5 m3 на 100 m2. При интензивно движение върху ремонтираната настилка може да се изпълни единична или двойна повърхностна обработка.

3.1.1. Пренастилането на трошенокаменните настилки включва процеси, които се извършват в следната последователност:

3.1.1.1. разкъртване на настилката по цялата й повърхност;

3.1.1.2. обработка на разкъртения материал за повторна употреба;

3.1.1.3. прибавяне на нов трошенокаменен материал със същите характеристики на износващия пласт;

3.1.1.4. профилиране и подравняване на трошенокаменния пласт;

3.1.1.5. валиране на настилката;

3.1.1.6. попълване на банкетите.

3.1.2. Настилката се разкъртва до дълбочина не по-малка от 5 cm. Разкъртеният материал се обработва за повторна употреба, като от него се отстраняват почвата и дребните частици, които не трябва да остават в скелета на настилката.

3.1.3. Почистеният и новият трошенокаменен материал се разстилат, профилират и подравняват в съответствие с проектния напречен профил на настилката.

3.1.4. Едновременно с подравняването на трошенокаменния пласт се попълват и банкетите, като се използват остатъците от разкопания материал или друга подхояща почва.

3.1.5. Валирането на настилката се извършва с валяци 8 ÷ 10 t, като се започва от краищата й към средата и продължава до момента, когато валякът престане да оставя следи върху настилката и се отстранят вълните.

3.1.6. Върху уплътнения трошенокаменен пласт последователно се разхвърлят фракции с размери 12 ÷ 20 mm в количество 1,15 m3 на 100 m2 и фракции с размери 4 ÷ 12 mm в количество 0,75 m3 на 100 m2 , които се валират и поливат с вода при разход от 10 до 20 l на 1 m2 в зависимост от времето и вида на основата. За окончателното уплътняване на настилката се разхвърля пясък (0 ÷ 4 mm) в количество 1,0 ÷ 1,5 m3 на 100 m2 и се валира 2 - 3 пъти.

3.1.7. Пренастилането се извършва с продукти от трошен камък в съответствие с изискванията на БДС EN 13043+АС „Агрегати за битумни смеси и настилки на пътища, самолетни писти и други транспортни площи”.

3.2. Пренастилането на паважните настилки включва процеси, които се извършват в следната последователност:

3.2.1. почистване на повърхността на паважното покритие и на фугите от прах, кал и други замърсявания с въздушна струя под налягане или комбинирано с вода;

3.2.2. полагане на бързоразпадаща се битумна емулсия (катионна или анионна) в съответствие с БДС EN 13808 в количество 1,0 ÷ 1,2 kg/m2 върху сухо паважно покритие;

3.2.3. полагане на два пласта асфалтобетон (неплътен и плътен) с обща дебелина 15,0 ÷ 17,0 cm в съответствие с БДС EN 13108 „Асфалтови смеси. Изисквания за материалите”; допуска се намаляване на дебелината при влагане в конструкцията на настилката на геомрежа (фиг.1) или на геокомпозитен материал с минимална якост на опън и в двете посоки 100 kN/m и с относително удължение при скъсване, по-малко от 5 %.

Примерна схема на конструкция на настилката с геомрежа

Фиг. 1

3.3. Преди полагане на новите асфалтови пластове (пренастилане) от старото покритие задължително се отстраняват отделните деформации и разрушения, изравнява се напречният му профил и се почиства от прах, кал и други замърсявания.

Пренастилането на асфалтовите настилки включва процеси, които се извършват в следната последователност:

а) полагане на ново покритие от асфалтови пластове;

б) възстановяване на покритието на място чрез горещо рециклиране;

в) възстановяване на покритието на място чрез студено рециклиране;

г) полагане на покритие тип „слъри сийл”;

д) повърхностна обработка.

3.3.1. Изискванията към продуктите за нови покрития от асфалтови пластове са в съответствие с БДС EN 13108.

3.3.2. За възстановяване на покритието на място чрез горещо рециклиране се извършва нагряване на старото покритие на дълбочина 3  4 cm, разрохкване и напречно разпределение на старата смес и полагане на нова гореща асфалтобетонна смес в количество около 40 kg/m2 в съответствие с БДС EN 13108.

3.3.3. Възстановяване на покритието на място чрез студено рециклиране се извършва чрез разкъртване във водна среда и смилане на повреденото асфалтово покритие. Към получената смес се добавя стабилизиращо вещество като битумна емулсия, комбинация от битумна емулсия и цимент, разпенен битум или комбинация от разпенен битум и цимент. При пътища с категории на движението „средно”, „тежко” и „много тежко” върху рециклирания пласт се полага гореща асфалтова смес.

3.3.3.1. Битумната емулсия съдържа 60 % битум и 40 % вода. Използва се 5 % (по маса) битумна емулсия, която отговаря на изискванията на БДС EN 13808 – за катионна битумна емулсия.

3.3.3.2. Битумната емулсия и цимент съдържа цимент от 1,0 до 3,0 %. Прилага се при пренастилането на асфалтови настилки на пътища с категория на движението „много тежко”.

3.3.3.3. Разпененият битум се използва от 3,0 до 5,0 % (по маса). Произвежда се в рециклиращата машина, като към горещия битум се добавя малък процент вода. При пътища с категория на движението „много тежко” се комбинира с цимент от 1,0 до 2,0 % (по маса).

3.3.4. Повърхностната обработка се определя в зависимост от състава и интензивността на движението и общото състояние на съществуващата настилка. При пътища с категория на движението „тежко” и „много тежко” се прилага двойна повърхностна обработка въз основа на битумни емулсии или горещ битум.

4. Банкетите се стабилизират чрез затревяване, полагане на горен пласт от трошен камък с подбран зърнометричен състав (минералбетон) или от фрезован асфалтобетонен материал, кариерни отпадъци (стерили), обработени с полимерни химични добавки.

4.1. Стабилизирането чрез затревяване включва процеси, които се извършват в следната последователност:

4.1.1. Изпълнение на долен основен пласт от несортиран трошен камък, получен от скални материали от всички групи и класове, съгласно БДС EN 12670 „Естествени каменни материали. Термини и определения”, без мергели, аргели и други разпадащи се материали. Използваните фракции трябва да отговарят на следните изисквания: максимален размер на зърната – не по-голям от 56 mm; коефициент на разнозърност – не по-малък от 10; стойност на показателя на носимоспособност (CBRmin) - не по-малка от 30 %; съдържание на хлориди – не повече от 8 %; съдържание на сулфати – не повече от 4 %.

4.1.2. Изпълнение на горен пласт на банкета от 15 cm хумус или песъчлива глина, върху която се извършва затревяването.

4.2. Стабилизирането с горен пласт от трошен камък с подбран зърнометричен състав (минералбетон) включва процеси, които се извършват в следната последователност:

4.2.1. Отстраняване на горната деформирана или разрушена част на банкета до кота с 0,15 m по-ниска от тази на ръба на настилката; доставяне на необходимото количество минералбетон със самосвали; разстилане и профилиране с автогрейдер на пласта от минералбетон с дебелина в неуплътнено състояние 0,20 m; допълнително навлажняване (при необходимост) за достигане на оптимална влажност; уплътняване с вибрационни и статични валяци до достигане на проектната плътност, която трябва да е не по-малко от 95 % от максималната суха плътност, определена в лабораторни условия, чрез уплътняване по модифициран Проктор съгласно БДС EN 13286-2 „Несвързани и хидравлично свързани смеси. Част 2: Методи за изпитване за определяне на лабораторната стандартна плътност и водно съдържание. Уплътняване по Проктор”.

4.2.2. Пластът от минералбетон съдържа материали със зърнометрия съгласно табл. 1, 2, 3 и 4 и отговаря на следните изисквания:

а) коефициент на разнозърност – не по-малък от 10;

б) индекс на формата – не по-голям от 40 %;

в) стойност на показателя за носимоспособност (СВRmin) - не по-малка от 80 %;

г) съдържание на хлориди – не повече от 8 %;

д) съдържание на сулфати – не повече от 4 %;

е) индекс на пластичност (Ip) - не по-голям от 4 %;

ж) показател на износване по „Лос Анжелос “ – не по-голям от 40 %;

з) показател за мразоустойчивост при три цикъла третиране с магнезиев сулфат – не по-голям от 20 %.


Таблица 1

Фракция,

mm


Отвор на ситата,

mm


63

31,5

16

8

4

2

1

1

2

3

4

5

6

7

8

9

0-63

Преминали количества, %


100

-


85

55


65

35


50

22


40

15


35

10


20

0


100

-


85

55


68

35


60

22


47

16


40

9


35

5


100

-


90

50


75

30


60

20


45

13


35

8


25

5



Таблица 2

Фракция, mm

Отвор на ситата,

mm


56

31,5

16

8

4

2

1

1

2

3

4

5

6

7

8

9

0-56

Преминали количества, %


100

-


85

55


65

35


50

22


40

15


35

10


20

0


100

-


85

55


68

35


60

22


47

16


40

9


35

5


100

-


90

50


75

30


60

20


45

13


35

8


25

5




Таблица 3

Фракция,

mm


Отвор на ситата,

mm


45

22,4

11,2

5,6

2

1

0,5

1

2

3

4

5

6

7

8

9

0-45

Преминали количества, %


100

-


85

55


65

35


50

22


40

15


35

10


20

0


100

-


85

55


68

35


60

22


47

16


40

9


35

5


100

-


90

50


75

30


60

20


45

13


35

8


25

5




Таблица 4

Фракция,

mm


Отвор на ситата,

mm


40

20

10

4

2

1

0,5

1

2

3

4

5

6

7

8

9

0-40

Преминали количества, %


100

-


85

55


65

35


50

22


40

15


35

10


20

0


100

-


85

55


68

35


60

22


47

16


40

9


35

5


100

-


90

50


75

30


60

20


45

13


35

8


25

5

4.3. Стабилизирането на банкетите с фрезован асфалтобетонен материал и кариерни отпадъци (стерили), обработени с полимерни химични добавки, обхваща горния пластт на банкетите на дълбочина около 0,10 m и включва операции, които се извършват в следната последователност:

4.3.1. Провеждане на лабораторни изследвания за установяване на оптималното процентно съотношение на фрезования материал и стерила при изготвянето на смесите.

4.3.2. Определяне на оптималното количество на стабилизиращите добавки.

4.3.3. Получените смеси трябва да отговарят на следните изисквания:

а) максимален размер на зърната – не по-голям от 56 mm;

б) коефициент на разнозърност – не по-малък от 10;

в) стойност на показателя за носимоспособност (СВRmin)- не по-малка от 30 %;

г) съдържание на хлориди – не повече от 8 %;

д) съдържание на сулфати – не повече от 4 %;

е) индекс на пластичност (Ip)- не по-голям от 6 %.

5. Укрепването на откосите се извършва по индивидуален проект, одобрен от възложителя. Основните начини за укрепване на пътните откоси може да се прилагат самостоятелно или комбинирано в зависимост от конкретните условия на обекта, както следва:

а) укрепване с готови стоманобетонни елементи;

б) биологично укрепване чрез затревяване или засаждане на храсти и дървесни видове;

в) укрепване на скални откоси със стоманени мрежи;

г) укрепване с геотекстилни продукти (геомрежи, тъкани и нетъкани силно заздравени геотекстилни материали);

д) укрепване чрез фашини, габиони и др.

5.1. Укрепването на откосите със стоманобетонни елементи се прилага при лесноразмиваеми песъчливи или глинести почви и при глинести почви, склонни към пълзене или пластично изтичане, при наклон на откоса от 1:1 до 1:3. Стоманобетонните елементи се изпълняват от бетон съгласно БДС ЕN 206-1, а армировката - от стомана клас В 235/АІ съгласно БДС 4758 „Стомана горещовалцувана за армиране на стоманобетонни конструкции”.

5.2. Биологичното укрепване на откоси се определя в зависимост от вида на откоса (насипен или изкопен), височината и наклона му, вида на почвата, от която е изпълнен, и характера на крайпътния терен. Биологичното укрепване на откоси се извършва по следните начини: чрез затревяване с тревни семена или подреждане на чимове или чрез засаждане на храсти и дървесни видове при откоси от глинести почви, където има опасност от поява на деформации вследствие на локално свличане и пластично изтичане. В урбанизирани територии или в близост до тях, в обхвата на пътни възли и др. при комбинирано укрепване от бетонни елементи се препоръчва затревяването да е с цветни тревни култури, създаващи добър естетичен вид на откоса.

5.3. Укрепването на откосите с геотекстилни продукти се извършва по индивидуален проект в зависимост от технологията и указанията за прилагане на производителя.

5.3.1. Основни изисквания при укрепване с геотекстилни продукти:

а) геотекстилът да е защитен от механични и химични повреди;

б) геотекстилът, който е чувствителен на UV-лъчи, да не се излага продължително време на прякото действие на слънчевата светлина от доставянето до влагането му в откоса;

в) пластът, върху който ще се полага геотекстилът, да е без издатини и заострени места, които могат да предизвикат повреда при влагане и експлоатация;

г) при полагането да се осигури постоянен контакт на геотекстилния материал с повърхността, без да се допуска разтягане и приплъзване при изпъкнали и хлътнали места;

д) покриването на геотекстилния материал със земна маса да се извърши веднага след полагането му;

е) да се избягва директният контакт на геотекстилни материали от полиестер, които нямат защитно покритие, с бетонни елементи; не се допуска използването на геотекстили от полиестер без защитно покритие при досег с алкална почва (pH > 9), стабилизация с вар или цимент;

ж) платната от геотекстилни материали трябва да са свързани здраво едно с друго съгласно БДС EN ISO 10321 „Геотекстил. Изпитване на опън на местата на свързване (шевове по метода на широки ленти)”;

з) геотекстилните платна да се полагат върху линията на наклона на откоса; страничното припокриване по дължината на производственото направление на геотекстилните платна по линията на откоса трябва да е не по-малко от 30 cm;

и) храстите и дървесните видове трябва да се насаждат в предварително направени прорези, които се изпълняват по направление на главното натоварване, т.е. надлъжно по наклона на откоса, като не се допускат кръстообразни прорези;

й) геотекстилните продукти, които поемат опънни сили, по-малки от 0,5 kN/m2, се закрепват в отделни точки с анкери и при необходимост може да се поставят напречно дървени летви, захванати с анкери;

к) геотекстилните продукти, които поемат опънни сили, по-големи от 0,5 kN/m2, трябва да се закрепват с външна защитна мрежа (стоманена или геосинтетична) с линейно анкериране.

5.3.2. Укрепването на откоси с геотекстилни продукти в зависимост от предназначението, продължителността на действие, вида на почвата и наклона на откоса на насипа се извършва съгласно табл. 5, 6 и 7.


Таблица 5


Предназначение

Вид на геотекстилния материал

1

2

Защита на вегетационния пласт

(на кореновата система)



Тъкан геотекстил, геомрежи, многослойни геотекстили (тип „дюшек”)

Ерозионна защита

Нетъкан геотекстил, многослойни геотекстили (тип „дюшек”), геомрежи за ерозионен контрол

Озеленяване с пръснати семена

Тъкан геотекстил, многослойни геотекстили (тип „дюшек”)

Хидропосев

Всички видове геотекстил



Таблица 6


Продължителност на действие на геотекстила

Суровини

1

2

Дългосрочно действие

(при ерозионна защита през целия период на експлоатация на съоръжението)



Синтетични влакна и плоскости: полиестер (ПЕК); полиетилен (ПЕ); полипропилен (ПП) – стабилизирани срещу действието на UV-лъчи; полиамид (найлон 6,6) и др.

Краткосрочно действие

(при ерозионна защита до вкореняване на засадените растителни видове в повърхностния слой на откоса)



Естествени влакна и плоскости: юта, кокос, памук, лико, лен, тръстика (камъш);

изкуствени влакна (гниещи, хумусообразуващи): целулоза и др.




Таблица 7

Вид на почвата на насипа



Наклон на откоса на насипа



Максимално допустим характеристичен размер на отворите (Q90) на геотекстила в mm по време на поникване на растителни видове:

веднага

до 2 месеца

повече от

2 месеца


1

2

3

4

5

Свързана

Не по-голям от 400

Не по-малък от 400



-

-


-

4.d90



-

2.d90



Несвързана

Не по-голям от 350

Не по-малък от 350



8.d90

4.d90



4.d90

2.d90



2.d90

1.d90




Забележки:

1. d90 е диаметърът на зърната, които участват с 90 % в зърнометричната крива на строителната почва по откоса.

2. При опасност от ерозия по откоса на изкопа (насипа) задължително се определя характеристичният размер на отворите на геотекстила съгласно БДС EN ISO 12956 „Геотекстил и подобни на геотекстил продукти. Определяне на характеристичния размер на отворите”.

5.4. Укрепване на откоси с фашини и габиони

5.4.1. Укрепването на откоси с фашини се прилага при пътища от по-нисък клас и в случаите, когато техните откоси са подложени на действието на подравящи води със скорост на водното течение 2,5 ÷ 3,0 m/s.

Фашината се изпълнява от връзка от пръти с диаметър 0,25 ÷ 0,30 m или 0,70 ÷ 1,0 m с дължина 1,50 ÷ 4,50 m и диаметър 2 ÷ 4 cm. Те се превързват с тел или с насмолено въже през 0,75 ÷ 1,0 m и на разстояние 0,30 ÷ 0,50 m от краищата им.

Фашините могат да бъдат лек тип, когато са само от клони, и тежък тип, когато в клоните е вплетен чакъл с размер на зърната 31,5 ÷ 63 mm (фиг. 2).

Фиг. 2. Укрепване на откоси с фашини
5.4.2. Укрепването на откоси с габиони се прилага при по-стръмни откоси и в случаите, когато те са подложени на действието на бързотечащи води със скорост 4 ÷ 6 m /s.

Габионите се изпълняват като сандъци или цилиндри (фиг. 3, букви „а” и „б”) със скелет от стоманени пръти ø14, обвит с мрежа от поцинкована тел с ø 2 ÷ 5 mm, напълнени с камъни. Разполагат се като контрафорс в петата на насипа или в долната част на откоса му като габионен дюшек (фиг. 3, букви „в” и „г”).

Стоманените пръти са в съответствие с изискванията на БДС 4758 за клас АІ, а мрежата от поцинкована тел съответства на изискванията на БДС EN 10223 „Стоманен тел и изделия от тел за огради“. Когато габионите са подложени под действието на вода, в тях не се използват разпадащи се (размекващи се) при контакт с вода скални материали (мергели, аргелити и др.).


Фиг. 3. Укрепване на откоси с габиони
6. Дейностите, свързани с поддържането на елементи на конструкцията на пътните съоръжения и принадлежности, са насочени към поддържане на експлоатационните характеристики на елементите на конструкциите на пътните съоръжения и принадлежности.

6.1. Дейностите, свързани с поддържането на мостовите конструкции, изградени от стоманобетон, в т.ч. заздравяването на бетонното покритие на армировката (повърхностни олющвания и оронване на материала), включват процеси, които се извършват в следната последователност:

а) почистване и подготовка на повърхността на повреденото покритие, в т.ч. отстраняване на продуктите от корозия на армировката и нанасяне върху нея на антикорозионно защитно покритие;

б) обработване на повреденото място с полимерциментен разтвор, полимербетони и полимерразтвори, епоксидна смола, смес от епоксидна смола и цимент, битумна емулсия, торкретбетон и др.; използваните продукти са в съответствие с изискванията на БДС EN 4718 „Смеси бетонни. Технически изисквания”, БДС EN 934-2 „Химични добавки за бетон, разтвор и инжекционен разтвор. Част 2: Химични добавки за бетон. Определения, изисквания, съответствие, маркиране и етикиране”, БДС EN 1504 „Продукти и системи за защита и възстановяване на бетонни конструкции. Определения, изисквания, контрол на качеството и оценка на съответствието”, БДС EN 1542 „Продукти и системи за защита и възстановяване на бетонни конструкции. Методи за изпитване. Измерване на сцеплението при натоварване на опън”, БДС 9086 „Смоли епоксидни” и БДС EN 206-1/НA „Бетон. Част 1: Спецификация, свойства, производство и съответствие. Национално приложение (НА) на БДС EN 206-1”;

в) технологията за полагане на продуктите за обработка се изпълнява в съответствие с указанията на производителя;

г) при изпълнение на новото покритие се осигурява сцепление към основната конструкция най-малко 1,5 МРа при натоварване на опън, като се извършват най-малко три единични изпитвания на ремонтираната връхна конструкция или на подпорите на моста съгласно БДС EN 1542;

д) когато повреденото място се обработва с епоксидни смоли или битумна емулсия, върху тях се посипва чист пясък с размери на зърната от 0,5 до 1,0 mm.

6.2. Дейностите, свързани със запълването на пукнатини на мостовите конструкции от стоманобетон и каменна зидария в зависимост от тяхната широчина, дълбочина и местоположение, се изпълняват чрез шпакловане, запечатване (пломбиране) и инжектиране.

Класифицирането на пукнатините, принципите и методите за ремонтиране, както и изискванията към материалите и тяхното полагане се определят съгласно БДС EN 1504 „Продукти и системи за защита и възстановяване на бетонни конструкции. Определения, изисквания, контрол на качеството и оценка на съответствието”.

6.3. Дейностите, свързани с поддържането на мостовите конструкции от стомана, включват възстановяване и подновяване на антикорозионното покритие и технологични операции, които се извършват в следната последователност:

а) отстраняване на старото антикорозионно покритие (боя);

б) обследване на почистената повърхност за наличие на пукнатини, обезмасляване с коресилин или друг маслоразтворител и грундиране;

в) последователно нанасяне на три слоя ново покритие от същия вид или съвместимо със старото при спазване на технологията за полагане в съответствие с указанията на производителя;

г) работите, свързани с възстановяването на антикорозионното покритие, се извършват при сухо време и температура на въздуха 5 ÷ 25 0С; почистената площ се грундира същия ден, а местата около болтове, нитове, шевове и краища на свързващи плочи се грундират двукратно.

6.4. Дейностите, свързани с поддържането на мостови конструкции от каменна зидария, включват подмяна на изветрял или извлечен между камъните разтвор и технологични операции, които се извършват в следната последователност:

а) разрушеният разтвор се отстранява до здрава основа (min 5 cm дълбочина);

б) при опасност от разхлабване на връзката между камъните се извършва временно допълнително заклинване помежду им;

в) местата на фугите се овлажняват и се полага нов циментно-пясъчен разтвор 1:2 с интензивно щиковане;

г) отстраняват се временните клинове и местата им се попълват с разтвор в съответствие с изискванията на БДС EN 998-2 „Изисквания за разтвор за зидария. Част 2: Разтвор за зидане”.

6.5. Дейностите за поддържането на мостови конструкции от дърво са свързани със:

а) притягане на разхлабените болтове (извършва се двукратно през първата година от експлоатацията, а след това - един път годишно) и гресиране на резбата на болтовете;

б) полагане на антисептична защита чрез повърхностно измазване и импрегниране и инжектиране с маслени (каменовъглено креозотово масло, антраценово масло, карболинеум) или водни (натриев флуорид, натриево-силициев флуорид) антисептици.

6.6. Почистване на пътните принадлежности - пътни знаци, ограничителни системи за пътища от бетонни и стоманени елементи, парапети, направляващи стълбчета и др., от прах, кал, сняг, лед и други замърсявания с оглед запазване на необходимите им експлоатационни характеристики

Повърхността на пътните знаци се почиства със средства, които не съдържат абразив, не са силно кисели, не са силно алкални (препоръчва се рН от 6 до 8) и не съдържат увреждащи разтворители, като оборудването за почистване да не е с разпръскване под високо налягане.





с. 1

скачать файл